ЕСП: Без нови източници на приходи бюджетът на ЕС ще се окаже недостатъчен

„Очакваните разходи по заемите за NGEU през настоящата многогодишна финансова рамка остават два пъти по-високи от първоначалните оценки“, отбелязват одиторите. Те подчертават също, че „Комисията не е публикувала цялостна стратегия за изплащането на задълженията по NGEU до 2058 г.“. Задълженията, гарантирани от бюджета на ЕС, предимно заеми, включително предоставените на Украйна, могат да достигнат 664 млрд. евро до 2027 г. Ако кредитополучателите не успеят да изплатят задълженията си, ЕК може да поиска допълнителни средства от държавите членки.

Предложението на Европейската комисия за следващия дългосрочен бюджет, възлизащо на близо 2 трилиона евро, предвижда значителна част от средствата да бъдат разпределяни чрез национални и регионални планове, изградени до голяма степен по модела на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF). Той е основният инструмент на NextGenerationEU и предвижда изплащане на средства при изпълнение на предварително договорени етапи и цели, вместо възстановяване на направени разходи.

Одиторите обаче установяват, че девет от общо 37 плащания на безвъзмездни средства по механизма през миналата година са били извършени в нарушение на определените правила и условия. Проблемите включват неспазване на изискванията за изпълнение на етапи и цели, обществени поръчки и държавна помощ.

„Въпреки това Комисията е извършила съответните плащания“, се посочва в доклада на ЕСП.

В отговор ЕК защитава механизма, като изтъква, че разходите по него са свързани с „ниско ниво на риск“. Институцията обяснява, че проверява изпълнението на договорените етапи преди отпускането на средства и „не изплаща цялата или част от финансовата помощ“, когато установи неизпълнение.

Проверката разкрива и случаи, в които на отделни правителства е било позволено да смекчат първоначално поетите ангажименти.

От 32 разгледани промени 29 не са били подкрепени с достатъчно доказателства, а 13 от общо 20 етапа и цели са били изменени, след като вече е било подадено искане за плащане.

„Това създава риск държавите да получават европейски средства срещу изпълнението на по-малко ангажименти от първоначално обещаните“, предупреждава Европейската сметна палата.

При навлизането в последната година от действието на механизма над 122 млрд. евро, или повече от една трета от безвъзмездното финансиране, все още не са изплатени. 

Единствено Франция, Австрия и Хърватия са получили поне 80% от предвидените за тях средства.

„Амбициозните бюджети изискват също толкова амбициозни гаранции“, подчертава председателят на Европейската сметна палата Тони Мърфи. Той призовава ЕС „да се поучи от опита“, ако премине към модел на финансиране, обвързан с изпълнението на цели, вместо с направените разходи.

Новите заеми, заложени в плановете на Европейската комисия, могат да окажат допълнителен натиск върху публичните финанси на държавите членки.

„Подобно планирано заемане на средства може да наложи държавите членки да увеличат националните си вноски за обслужване на дълга в условията на вече силно ограничени бюджети“, пише Мърфи.

Миналата седмица разходите по десетгодишните държавни облигации на Франция достигнаха най-високото си равнище от 2002 г. Междувременно в сряда управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева призова развитите икономики с висок държавен дълг да приемат надеждни планове за намаляване на бюджетните дефицити.

Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция, които са нетни вносители в бюджета на ЕС, настояват предложението на Комисията да бъде съкратено с няколкостотин милиарда евро. Шестте държави подновиха искането си миналия месец.

Други 17 страни, сред които Испания и Италия, подкрепят по-амбициозна финансова рамка, за да бъдат защитени средствата за селско стопанство и регионално развитие.

„В момент, когато практически всички държави членки предприемат болезнени мерки за бюджетна консолидация, бюджетът на ЕС не може да бъде изключение“, посочиха през август лидерите на шестте страни, известни като „пестеливите“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче се противопостави на подобен подход във вторник.

Пред Европейския парламент тя призна, че е наясно с „трудната бюджетна ситуация в държавите членки“ и настоя за създаването на нови източници на приходи за ЕС, като акцентира, че „трябва да свършим трудната работа и по отношение на приходната част“.

Повечето правителства се стремят към споразумение още тази година, преди изборите през 2027 г., включително първия тур на президентските избори във Франция на 18 април. Европейски дипломати определят предстоящия изборен период като „политическо минно поле“.

Лидерите на ЕС ще обсъдят финансирането на бюджета на срещата на върха в Брюксел на 15–16 октомври.

Европейската сметна палата предупреждава, че без нови източници на приходи бюджетът на Съюза може да се окаже значително недостатъчен.